Малкото отговорности в работата, незаинтересоваността и скуката на работното място са най-често срещаните следствия от слабото натоварване в работата. Тези симптоми никак не са за подценяване. Независимо дали сте претоварени в работното си ежедневие или имате малко ангажименти в работния процес - и двете могат да ви разболеят. Беате Шулце (социолог и психолог в Университета в Цюрих) отговаря обобщено на тези важни въпроси - след проведено изследване посветено на стреса в работата и начините за предотвратяване на “изпепеляването” и незаинтересоваността.

Какви са причините за слабото натоварване (Boreout)? Беате Шулце: “На пръв поглед това се получава като следствие от несъобразено слабото натоварване в работата. То може да доведе човека до отегчение и неувереност в себе си. Много от засегнатите хора са стигали до съмнението - какъв е смисълът на работата, която изпълняват - те също както при синдрома на прегарянето стават незаинтересовани и цинично безразлични. Как се стига до тази незаинтересованост? Едно проучване показва, че изпълнителни директори и висши ръководни кадри са установили в запитване до по-нисшите ръководни нива служители, че само 2% от тях биха понесли по-голяма отговорност. При запитване направено до тези нива служители, 60% от тях отговарят, че са склонни да изпълняват и по-трудни и предизвикателни задачи. Оказва се, че надзорните органи във фирмите не разполагат с достатъчно време, за да се интересуват от нуждите на своите служители и да ги вземат предвид за внасяне на промени”.

Подчинените чувстват това като липса на признание от страна на висшия ръководен състав - това е един от най-често срещаните фактори причиняващ стрес на работното място. Не на последно място важна роля играят и стремежите, очаванията на служителите за израстване в кариерата, в йерархията на управлението на фирмата, повишението на трудовото възнаграждение. Важна задача за ръководителите е да помислят как да привеждат в изпълнение много от нуждите на персонала си: не само заплатата е важен стимул за него, а също така и кариерното развитие, самоизявата, обучението, забавленията, различни социални дейности и т.н., и ако имат интерес - да намалят нивото на прегаряне в екипа на фирмата и съответно да снижат нивото на текучество на служителите.

Защо слабото натоварване (Boreout) е също толкова лошо и вредно нещо, колкото и претоварването (Burnout)? За ориентираните към постигане на успехи хора (каквито днес са повечето хора) заниженото натоварване в работния процес, по-малкото работа, която им се възлага, е много стресиращ и депресиращ фактор. Това те възприемат като знак за липса на признание от постиженията в дейността им, чувстват се засегнати и сякаш невидими за висшето ръководство. Ако поетите задължения и идеите им вече не са интересни за него, това води до силна депресия и демотивация. Резултатът е същият - както при хората, които са силно претоварени с много отговорности и задачи, и са поставени под постоянно голямо емоционално напрежение.

Защо слабото натоварване също като прегарянето води до стрес? И двете състояния водят до стрес, но механизмите са различни. При слабото натоварване причините за това са липсата на признание и от факта, че професионалните амбиции се игнорират, пренебрегват, а страдащите от тези показатели са и изключени от колегигиалния кръг, неприети и изолирани от тях. Често работната ситуация е в противоречие със собственото разбиране за постигане на успехи. Това създава срам и неувереност у засегнатия. Натискът да се поддържа доброто впечатление у околните е причина да се симулира заетост, което също от своя страна води до увеличаване на стреса в работното ежедневие.

Феноменът “слабо натоварване” (Boreout) проучен ли е научно? За този синдром се заговори за първи път, след като двамата консултанти Филип Ротлин (Philippe Rothlin) и Петър Р. Вердер (Peter R. Werder) издадоха книга за него. Научни разграничения между “прегаряне” и “слабо натоварване” (Burnout und Boreout) не се правят. Boreout не се показва като концепция, защото няма приведени научни изследвания на това явление. От друга страна “слабото натоварване” вече се разглежда като един от първите модели на стреса, описан още през 1908 година.

Преструктуриране, съкращаване на работни места... Много служители се оплакват днес от твърде много задължения в изпълняваната от тях работа. Как може да се случи така, че да има хора, които прекарват много работни дни в “правене на нищо”? Това, че не правят абсолютно нищо - не е съвсем вярно. Те се чувстват така, защото това, което правят ги кара да се чувстват по-скоро разочаровани. Много хора са принудени да работят това, което няма нищо общо с тяхната професия, за която са учили или профилирали, или няма нищо общо със задачите описани в длъжностните им характеристики. Психолозите говорят за "нелегитимни" задачи. Например, лекарите и медицинските работници трябва да изпълняват повече административни задачи, като по този начин губят много време за същинската част на своята работа - грижите за пациентите. Така много експерти в различни области са ангажирани с дейности, които не са присъщи за професията им. Това се възприема като несправедливост. Тези стресови фактори атакуват собствената стойност на служителя като цяло.

Въпросник: Ако сте отговорили с четири или повече "да" на следните въпроси, тогава може би сте засегнати от синдрома “слабо натоварване” (Boreout).

* Занимавате ли се с частни въпроси по време на работа?
* Чувствате ли се слабо натоварени с работни задължения или ви е скучно от това, с което се занимавате?

* Правите ли така, че да симулирате, че имате много работа, че много работите, а всъщност да няма какво да правите?

* Недоволни ли сте от работата си, прави ли ви тя по-скоро нещастни?

* Липсва ли ви смисълът в работата ви и имате ли усещането, че тя няма по-дълбоко и стойностно значение за вас?

* Можете ли да вършите работата си много по-бързо, отколкото всъщност го правите?

* Бихте ли искали с удоволствие да работите нещо друго, но се страхувате да предприемете промени, защото те може да ви доведат до получаване на по-малко трудово възнаграждение - ако си смените работата?
* Докато работите изпращате ли лични електронни писма до колегите си или до други хора?
* Интересува ли ви работата, с която сте ангажирани или тя е недостатъчна за вас?

Източник: “Диагноза Boreout: Защо “слабото натоварване” в работата разболява”, от Филип Ротлин (Philippe Rothlin) и Петър Р. Вердер (Peter R. Werder)

Превод: Галя Йосифова